Много съм зает последно време с проекти и трябва да прекарвам повече време пред компютъра, та побързах първо да спретна офиса си та да мога да се развихря на воля...
Всичко добре и после...
....
....
устни, коси докосват лицето ми, усещам дъхът й, усещам потната й ръка впита в моята, онази закачлива усмивка и потайност която винаги е палела огъня в мен. Толкова семпла и толкова жива, спотанна и близка, толкова болезнено моя и невъзможно далечна.
Усещам я в мен. Студено е навън, зима е... а тя се възражда в мен, тя е пролетта идва в мен като бурна планинска река и ме залива, и ме извисява, и ме преражда, и ме изгубва в безкрая...
Опърничава и нежна, плачлива или усмихната, болезнено крехка и чувствителна...
аз лудо влюбен...
...
...
и сега само "ароматът" й вътре в мен ме кара да се раждам за живот - слушам Васил Найденов... "Любовта продължава"...
пусни си я и ти, и почувствай, че любовта е лудост, любовта е живот...
как искам да се влюбя... и да се изгубя... в синевата.
Това не е ТЯ
Това е СПОМЕНът, Или по-скоро това е знание за определено състояние
И това няма нищо общо с НЕЯ
Тя или друга.. са само как се казва... инициация.. или просто начало... но всичко е в мен.. аз го нося под тия ребра
И сега не ми е тъжно ами едно замаяно ;-)
Много те обичкам... и ти благодаря че ми даваш шанс да се разкривам пред тебе.. слънце мое целувам ТЕБ[
