Смятам че всички хора имаме еднакъв шанс.
Знаеш ли какво ме огорчава и макар и зад усмивките които пращам или се опитвам да пратя тук и в живота си, то онова прозира?
Занимава ме един въпрос в момента.
Тук и в живота повечето хора все имат проблем, все нещо куца. Разводите и разрушените връзки са масово и все по-рядко се среща стабилна връзка. Между мъж и жена.
Какво става на практика, предполагам че си се питала и умувала както всеки човек. Става следното. Всеки търси нещо, което е по-добро от него. И не само това. Иска да отговаря на някакви перфекционистични мерки и категории.
Тук всеки пише и се бие в гърдите. Ходил съм и съм организирал срещи на на разни виртуални общества. И знам, не всички са перфектни. Напротив, нормални обикновени мъже и жени сме. Но тук големи претенции големи мурафети. Защо е така. Защото тук можем да споделим изискванията си. Онези тайни и скрити фантазии, които мълчаливо никога не пропускаме да отправим към партньора си. Те винаги застават между нас и вгорчават хубавото, което ни е събрало. Факт е, аз съм един обикновен човек. Навярно повечето тук са такива, със сигурност Анджелина Джоли, Стивън Хокинг или Нелсън Мандела не пишат на български. Но претенциите ни са като все едно Мадона се е треснала по сутиен и бикини сред нас и се извисява над тълпата. Тълпата се извисява над тълпата. Просто е глупаво.
Всъщност един бедняк иска любов от друг бедняк. Не само че иска любов, но държи тя да дойде с определен гъз, определен бюст, коефициент на интелигентност, цвят на очите, морални, интелектуални, професионални и какви ли не други изисквания. И в това няма лошо. Въпросът е, че е невъзможно. Не можеш да събереш Айнщайн, Памела Андерсън и Буда в един човек и той да е баш твой. Но ние все това си искаме. И само мрънкаме колко скапан бил животът и как нямало изкарване от калта и как нямало мъже и как нямало жени и как всеки бил прецакан. Погледни около себе си. И сама си направи изводите.
Ако всички сме хубави, къде останаха тъпите, грозните и гадните?
И друг въпрос. Ако си влюбена в един мъж, той има прекрасно сърце, обича те и е готов на много неща за теб, би ли била с него, ако е плешив или има шкембе или е средно интелектуален или не прави перфектния секс или не е с най-високата заплата? Аз бих и не само бих, в много отношения жена ми разчита изцяло на мен, но тя има страхотно сърце. За това си струва човек да си изхвърли шибаните изисквания някъде на бунището и да се опита да погледне на живота и партньора си от една нормална гледна точка.
Да, за мен тя е перфектна, въпреки многото кусури които тя сама си намира. И аз съм перфектен за нея с кусурите които аз си имам.
Тъжно е, че хората изграждат все по високи и дебели стени от изисквания и недоволство около себе си... и рядко си позволяват да се покажат такива каквито са.
И ти предлагам един експеримент. За всяко изискване което имаш към другия, да го погледнеш в себе си и да видиш, дали ти го покриваш и няма ли друг недостатък в теб, който недостатък го няма в твоя партньор.
Сигурен съм, че ще сте квит. Ако той те дразни с нещо, питала ли си се с какво те дразни? Ако той е в калта питала ли си се с какви очи си го видяла? С очите на страничен наблюдател, сочещ онзи там в калта. Ако не си наблюдател, нямаше да виждаш калта, щеше да виждаш сушата, към която двамата се опитвате да изплувате.
Просто другото е по-лесно. Като ти писне, обявяваш другия за луд, некадърен, грозен, мързелив и там каквото си пожелаеш, за да си изплакнеш гузната съвест и болно сърце и продължаваш със следващия. Да го духат мизерните, простите бедните и глупавите, а ние великите ще си намерим друг тъпкач/ка, друг плащач/ка, друг гледач/ка.... толкова е тъжно.
Животът тече, книгата ни се пише от нас самите, Мостовете на Медисън са още там... и любовта, за която всички копнеем е още тук... тя никога не си е тръгвала... въпросът е да я видим...
Дали си в калта дали не си, ние сме тук, за да си помагаме. Няма по-закъсал или по-малко закъсал. Днес си на върха на гребена, със стегнат бюст, сочно дупе, жарки очи, заслепяваща усмивка и щастлив живот. Утре става нещо гадно и целия този фасон е размазан. И все пак ти оставаш човек, жена със сърце и душа, жена която има нужда от ласка, от мила дума и подкрепа. Иначе секса и маймуните го могат, опссс и не само те.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

1 коментар:
Шансът е възбудена надежда,а надеждата е най-голямата дрога...Като не мога да ти дам нищо друго,оставям те на наркотика ,но те питам:"Какъв или кой е той,Лахейла-Киран?"
Публикуване на коментар