Не съм те забравил

Да.

Често съм бил объркан и бягащ. А съм мислел, че съм до теб.

Казвам ти да знаеш и въпреки всичко аз съм до теб, живея с теб и в теб и всичко което имам е твое и то по някакъв непонятен за мен начин е преплетено с теб и аз те нося.

Годините минават. Трупаме печал. Трупаме болка. Трупаме неизгорени емоции. Носиме бремето на нашите несбъднати мечти.

За това днес реших да споделя нещо с теб. Сега, запомни какво ще ти прошепна.

Всичко е в твоите ръце. Спри за миг. Затвори очи. Представи си онова, ковето мечтаеш да си. Не го искай, не го пожелавай, ПОЧУВСТВАЙ ГО.

Искаш да си в РАЯ? Представи си го! Потопи се в него. Затвори очи и виж как цялата си обляна в мека, нежна, топла светлина. Всичко е толкова тихо и спокойно, толкова безвременно тихо.

Никой не може да те спре, да бъдеш в рая вътре в теб. Вътре в теб не е фантазия, това е твоето състояние. Твоето съществуване. И то е недокоснато и непорочно. Просто се отпусни и навлез в него. Не е необходимо това да е реално по начина по който го искаш. Просто затвори очи, визуализирай го и ВЛЕЗ в него. Разтвори се в него и нека то влезе в теб. Една утоляваща жаждата тишина.

И то е достъпно винаги и навсякъде. Просто лекота.